защо пак...

Защо пак ми е... никакво? И тъжно, и празно, и...
Нищо не ми се прави. Ежедневните неща си свърших. Никой не може да усети какво ми е вътре. Най-много да си помислят, че ме боли глава. Това оправдание минава и се оказва удобно.
Но аз не искам повече така. Не искам без причина да се сривам в дупка. Защото причина - няма...
Дали един душ ще промени нещо?
Да опитам, друго не ми остава...

.