липсваш ми

Много ми липсваш днес.
Всъщност, имала ли съм те? Имал ли си ме?
Да, имах те, в откраднатите часове от ежедневието ми.
Да, имам те, в онези мигове, които са си само наши.
Да, имал си ме, сгушена в прегръдката ти.
Да, имаш ме, отдаваща ти се безкрайно, тръпнеща от твоята нежност.
Да, имаш ме сега, когато владееш мислите ми. Сега, когато мисля за теб, за кое и как би било с теб, кое и как бих направила, ако си до мен.
Сега може и да се посмееш. Днес работих в градината. Мислите, които ме обзеха бяха много сериозни и аз наистина се замислих. Мислих си, кои цветя можем да насеем в твоята градина, за да бъдат красиви и цветни, когато няма да сме там. Представих си как ти помагам за работата на двора, в къщата. За мен би било удоволствие аз да сготвя вместо теб.
Сетих се, че не си ме водил там, че няма като каква да вляза в твоя двор. И се питам - дали изобщо някой ден...
Какво и как да направя, за да мога да бъда само твоя?
Трябва ли да правя нещо или съдбата си знае?
Как да го поискам от съдбата?

А сега ми липсваш! Много ми е празно в мен. И тъжно.

.