студ и топлина

Don't worry, be happy

Светът край нас е в бяло

и студ отвсякъде навява.

С цвете разцъфтяло

усмивка се предава

и търся топлината

на любимия в гласа.

Километри ни делят

а студът ги умножава,

душата ми в копнеж е

и за него си мечтае...

Мечта от студ се не бои

и силна е когато търси

онова прекрасно място,

мястото без студ за нас...

Ще се слеят мечта и сън,

с магия утрото да срещна

и с надежда във сърцето

ще бъда силна през денят...

Надежда... за среща топла,

където се прелива неусетно

границата на деня с нощта...

.

луда от любов

Don't worry, be happy

Ако няма те до мен,

тя, лудостта е с мен,

сълзите се стичат,

изгарят ме отвътре,

да си намеря място

сили не намирам,

всяка мисъл с теб е

и искрица светлинка е,

студът е вътре в мен

и душата е от скреж,

а минусите зимни

тялото ми не усеща.

Прегръдката ти нежна,

само тя успява, леда 

на душата да стопи,

целувките горещи

сълзите ми пият,

и слънцето изгрява

при залез на деня.

Светлина си за душата,

топлина за тяло жадно,

и живот си за жената, 

луда от любов по теб!

.

извор...

My Worlds...

Преродена се почувствах

и изпълнена с живот.

Да съм щастлива пожелах

във всеки миг напред,

животът що е отредил

за мен и моята любов.

Любовта е извор в мен

и жаждата да утолиш

с нежността ми можеш,

и с надеждата за утре

можеш да се ти опиеш...

Изворът е непресъхващ,

като любовта ми...

Пий от любовта ми,

опивай се от обичта ми

и повярвай, че възможно е

що мечтите  си мечтаят...

.

днес усмихвам се...

Малка разходка в моя свят!!!

Днес усмихвам се...

От сълзите си бисери събрах

нанизах си огърлица богата.

Всяка капчица дъга е

и е цветен свят за двама.

Днес усмихвам се...

Тъга в сърцето няма

щом оглеждам се

в очите твои мили

и усмивка виждам там.

Днес усмихвам се...

Албена свят вълшебен ни разкрива...

тъга...

снимката

Тъга се настани привечер

в сърцето неспокойно.

Сред мислите разумни -

причините са несериозни.

Да му обясня не мога - 

то тъгува и не чува.

Сърце от разум не разбира,

то с чувствата се заиграва

и на тях само има вяра.

Сърцето пълно  е със обич,

и всичко що различно е -

с болка и тъга пронизва го. 

Но спри сърце тъгата, 

за кратък миг си помисли,

спомени от скоро ти върни,

и успокой душата твоя.

В живота има и тъга,

за да познаеш радостта.

Аз знам, че не забравяш

миговете цветни от дъгата.

Усмихни се ти, сърце,

и не забравяй вече,

че усмивка ти прилича

и тогава тя привлича 

най-цветната дъга

и щастие при тебе тича.

.

обичам те...

My Worlds

В зимен ден, обикновен,

слънцето изгря за мен.

Съдбата се усмихна

и на среща ме допусна.

В прегръдки нежни

забравих си сълзите.

Жена щастлива съм

и най-истинска така съм.

Силно ме привличаш,
напълно ме обсебваш,
щастието с теб намирам,
до тебе да остана искам.
В зимна нощ студена,
спомен ще ме топли.
Спомен за ръцете силни,
и за устните горещи.
Споменът за нежни ласки
и за палавите страсти.

Обичам те и...

пак ще те обичам...

.

боли...

снимката

Боли... боли... боли...

Боли от откази...

боли от безразличие...

боли от пропуснати възможности...

боли ме...

боли ме от безсилие...

Безсилна съм да променя...

Безсилна съм да се усмихна...

Сълзи се стичат,

изгарят ме до празно...

Да видя смисъла не мога...

Защо така се случи...

Защо така боли от любовта...

Боли мееееееееее...

.

граница...

Don't worry, be happy

На граница съм...

умора в мен съм приютила,

а сърцето ми за действия копнее...

С усмивка кипря се пред огледало,

а душата с огън от сълзи се грее...

Във властта на зимата съм вън,

а същността ми пролетта жадува...

Искам...

да се събудя от кошмарен сън,

утрото със слънце да посрещна,

животът в мен отново да кипи,

а същността ми да е радостта...

Искам...

да прегърна любовта си днес,

с нежността си да ме съживи,

и да остана в таз прегръдка,

в тишина и сигурност за векове...

Искам...

На граница съм...

.

искам

Don't worry, be happy

Като цвете искам да съм...

Да събудя се напролет,

от песента на косчето,

от слънчев лъч затоплена.
.

В дъждовен  зимен ден

една прегръдка стопли ме,

живота в мене пак събуди

и чудеса да сътворя аз мога

щом опората усещам...

Любовта криле ми дава,

но защо не вярваш в нея?

Защо наричаш я ненужна?

Нима в живота нужно е

всичко в дните що го правим?

Любовта не иска много...

просто приеми я...

Приеми я със прегръдка,

в денят усмивка ще изгрее,

проблемите ще си отидат,

решението лесно ще се види.

Повярвай в себе си,

повярвай в мене,

повярвай в любовта,

и бъди готов за чудесата!
.

Дарявам ти любов!

Просто... приеми я...

.