Взех решение. Колко е лесно да ги взимам тия решения. А колко трудно се оказва да си ги изпълня. Като се знам каква съм си ревла... как ли ще стане? Но пък да опитам.
Та, решението ми е - край на сълзите! Или поне по-малко да са ми сълзите. Ще бъда по-твърда, по-непукист...
А', дано!
И все пак има напредък. Днес три пъти ревах и поне тридесет пъти се усмихвах от сърце... Намирам го добро това съотношение. :)
А и как да оценя усмивките, ако няма сълзи, с които да ги сравнявам? ;)
Е, ясно е, че и сълзи ще има, иначе за какво ли ми е това място. Но поне да е по-рядко посещавано със сълзливи цели.
А сега... време е за Сънчо... той не обича сълзи...
.
samedi 24 juillet 2010
Inscription à :
Publier les commentaires (Atom)
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire