мълчание

Днес е първият ден от безкрайните дни, в които няма да чуя гласа ти...
Но така трябва. Да, разбирам, обаче...тъжно ми е.
Повтарям си и чувам думите ти - преброените дни минават бързо...
Сигурно е така... но този първият... е ужасно дълъг...
Опитвам се да си намирам работа. Търся си много работа. За да успея да не мисля... Безуспешно е...
Ще търся начини да притъпя болката от липсата ти... Дали ще се науча...
След снощи си обещах да не плача... но тия сълзи... сами се стичат по лицето ми... не ги искам...
Да, времето ще мине... та то е по-малко и от месец...
И пак ще бъде хубаво... И пак ще чувам топлия ти глас...
И пак ще бъда в прегръдките ти... И пак ще те целувам с цялата си обич...
Съвсем скоро... след по-малко от месец...

Пеперудите се разбират в мълчание...

.