сънят ми

Време е за сън.
До скоро нямах сънища...
или ги не помнех сутринта...
От скоро, се събуждам
с усета, че си до мен...
Усещам твоите прегръдки,
тъй както ги усещам денем...
След нежната омая на съня,
разумът усетил е лъжата,
а болката -пронизваща е тя,
в компания на самотата...
Дали мечтата ми за топлина
ще се сбъдне в лунна нощ?
Знам и тази нощ ще си в съня ми...
Ще те прегръщам и целувам,
а сутринта... ще те жадувам...
Пак ще бъдеш в мислите ми през деня
и в сънищата през нощта...
Дали защото липсваш ми,
и ти, и твоят топъл глас,
ръцете нежни и устните горещи...
Спри се... Полудяваш...
Дните ще отминат...
и пак ще ме прегърнеш...
Нали?

.