не искам...

Не искам да хленча...
Сама не разбирам как така изведнъж се променят настроенията ми. Сигурно защото много ми липсваш...
Но аз много добре знам, разбирам, че така трябва...
Знам, че си мислиш за мен понякога... а всъщност сега е нормално и редно да мислиш за децата си... Радвай се и споделяй всеки миг с тях в радост!
Аз ще те чакам... и дочакам...
Ще запазвам, макар и с някои моменти на слабост, вярата си и усмивката си.
Защото знам... пак ще е хубаво с теб... ще е по-хубаво!














Когато те споходи мисълта за мен...
мисли за мен като за роза...
очакваща дъха ти, за да разцъфти,
а за да ухае... чака нежността ти...
сълзите ми... са капките роса,
страстните ти устни да изпият...
огненият цвят... запалил си
пожар в сърцето и душата...

.