страх...

Страхувам се... да полетя...

В миналото не всичко черно е било,
защо сега показва тъмнината си?
Лепкав мрак и студ като от лед...
Защо не виждам светлинка напред?
Защо страхувам се да полетя?
Напред към светлината и дъгата...
там където ще е топло, цветно,
с надежда да е мирно и свободно...
Душата в клетка е сега,
някога била е златна,
днес се рони на ръжда
и до самота нагарча...
Какво ли ще е там напред?
Надежда е едно сега,
а реалността е друга.
Кой ли може да я знае?

Страхувам се... да полетя...
А може би... не трябва...

.