По-точни думи няма за това.
Тук събирам се и се подреждам
след ден на хаос в моята глава.
Тук често се и разпилявам,
когато дразнещ е край мен реда.
Животът жив е и капризен,
за да продължава все напред
от местенце имам нужда,
където да се осъзнавам,
спокойствие намирам,
себе си познала и събрала,
с усмивка да посрещам,
всеки от живота ден.
С оптимизъм заредена
и с мисли прояснени,
животът хубав е пред мен...
С надежда осъзната вече
.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire