след дъжда...

Облаци се стелят ниско

задушават всичко в мен,

извори очите са за сълзи,

да скрия ги не мога днес.

В следобед късен идвам

и промяната се случва.

Спокойствие ми даваш,

усмивка в мен пораждаш,

и е различно от преди час,

топлината пак е с нас...

В прегръдка настаних се,

навън дъждът засили се

поривите в стъклата укроти,

а моята душа покой намери...

Сега е слънцето във мен,

но сянка се промъква днес.

Няма да се аз предавам,

ще пазя твойта обич в мен

и часовете тихо ще броя,

до срещата със нашата съдба...

Снимката е тук.

.