... ... ...

Бурята в душата ми не стихва,

няма сили в лъжа да се усмихва.

Облаци се стелят плътни в мен

и дори прикриват пролетния ден.

Събирам си прашинки от лъчи,

светлина ми били в миналите дни.

Събирам ги, но мъката ми ги отнася

далече, сякаш никога не са били, 

нейде толкова далече, че боли

дори от спомена за бъдещето ми...

.