писмо... със сълзи...

За мене всичко свързано с теб е ценно,

всеки ден и миг когато съм със теб,

мислите ми и мечтите свързани са с теб...

Не бих могла да си предстaвя ден без теб.

Обичта ми силна е и неповторима,

но ти не вярваш в мойте чувства,

не вярваш, че мога аз да те обичам.

Отблъскваш ме към пътя ми сегашен,

а искам аз по път различен да поема.

Труден ще е и доста ще боли,

но болката сега е непоносима,

да си далеч от мен, когато 

цялата ми същност те желае...

А може би съм недостойна

да застана някой ден до теб?

Не знам какво съм аз за теб...

Казваш - много хубаво така е,

искам да продължи и занапред...

Тогава не разбирам какво целиш,

когато ме от себе си отблъскваш.

Освен сърцето ми да нараниш

и сълзите ми ти да видиш...

Виждаш, търпелива съм в живота

и това ще изтърпя без избор мой,

но след това не ще съм себе си,

и пак ще съм безличност някоя, 

каквата бях преди да срещна теб...

Не те разбирам, не мога да те разбера...

Говориш ми едно, а когато ме прегърнеш,

с ласките си друго казваш ми без думи...

Не искам много, помисли.

Искам да си те обичам, както мога

и както ти ме учиш да го правя.

Приеми я тази обич, тя не задължава,

не иска с нищо да ти граници поставя.

Моля те,  да не ме отблъскваш,

а после с обич да ме приласкаваш.

Лутането в чувства ме съсипва...

Приеми ме, ако наистина ме искаш

и пази ме, твоя съм до когато искаш...

Обичам те! И винаги ще те обичам!

.