Като репей заплел се в косите
боде ми от нощните мисли.
В опит да го премахна от мене
все повече в мен се загнездва.
И мислите бягат пред мене
да ги догоня да смогна не мога.
В очакване да е нощ спокойна
безсъние само намирам за мене.
Утрото близо е и нетърпеливо,
и не пита дали да пристига,
по своя път и план си върви.
А бодлите във мен си остават...
. 
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire