jeudi 14 octobre 2010

лилаво...

Лилаво... Сънища в лилаво... 
Странно е... Особено е... Утро е...
Денят пое си своя ход... 
и обичаен, и не съвсем.
Ден на настроения контрастни...
и причини много ще намеря, за да обясня... 
но необходмо ли е? И на кого?
Ти знаеш всичко. 
Ти даряваш ми моменти цветни. 
Ти вълнуваш мислите ми с цвят и нежност. 
Ти гониш сивото от моя ден. 
Ти топлиш ме... и тебе аз... 
Душата ми не е самотна вече... 
не съм сама и аз.
Прекрасни часовете с теб са. 
Толкоз много ми даряваш...
А аз само себе си мога да ти дам... 
Цялата съм твоя. 
От първа до последна мисъл,
сърцето ми за теб тупти. 
Денят със тебе е прекрасен, 
цветен, топъл, нежен, цял... 
всичко е за мен. А после? 
Кого ли заблуждавам... 
искам да съм цяла твоя... 
Но една верига ме държи. 
Цялата е от ръжда проядена, 
но е силата във нея. 
Каза ми "виновна си и ти"... 
Виновна... 
за това, че съм щастлива с теб... 
за това, че чувствам се обичана... 
за това, че ти ме съживи... 
за това, че искам да живея пълно... 
Виновна съм...
и съм лилава... 
днес...

картинката си взех оттук.

.

Aucun commentaire:

Enregistrer un commentaire