не е моята есен...

Мрачно е от сутринта. 

И заваля... Ситно и безкрайно...

Слънчевият лъч го няма. 

Няма и искрица топлина. 

В дъждовен ден, дъждовна съм и аз. 

Отвън дъждът се  стича по стъклото... 

а в мен сълзите искат да извират. 

И потичат неканени и нежелани. 

Не мога да ги спра, ни да ги върна. 

Липсва искрата топлинка. 

Липсва ми лъчът усмивка. 

Чувствам, че не съм си аз...

Това не е моята есен...

картинката е тук

.