Душата ми смутена се оглежда,
нима това са нейните мечти,
нима самичка и сиротна
живот да вдъхне може на мечтата.
Душата ми, обича тя да се усмихва,
усмивки с шепи да раздава,
топлина в сърцето си запазва
за мигове на спомени самотни.
Сърцето колко още ще поеме?
Понякога е толкова заето с всичко,
а после в миг непредсказуем,
разхожда самотата в нищо...
.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire