mercredi 3 novembre 2010

чаша топъл чай...


Утрото в мъгла обвило е света. 
Студът процежда се навсякъде край мен. 
И бягството е моето спасение, 
за да съм жива в този ден. 
Сили трябва да намеря, 
да открия топлинка, 
да се заредя от нея 
и да продължа в деня.
Чаша чай е решението първо,
с аромат на топлина.
Как ухае топлината?
Ухания омайни са това,
ухае тя на лято знойно,
ухае и на пъстра есен, 
ухае тя на зимна нощ, 
с огъня запален във прегръдка,
и ухание на слънчев лъч
запален в светло утро 
на ден събуждащ се на пролет...

А днес е доста прозаично,
в мъгла и студ, и чаша топъл чай...

.

Aucun commentaire:

Enregistrer un commentaire