lundi 1 novembre 2010

разпиляно...

Може всякакво да ми е днес, 
но едно отдавна ми е ясно, 
нетърпението ми ме не свърта 
на място едно, на мисъл една... 
като вятър пак ме разпилява... 
В нов опит да се събера 
още опознавам себе си и... 
не знам до колко за добре е. 
Сигурно е, ще ми мине и това... но утре... 
А днес... прекрасен ден от есента,
хладно утро, чисто е небето синьо, 
слънчев и приятен ден с усмивки, 
който ще завърши с нощ студена... 
нощ, в която се сънува топлина... 
топлина... за двама... в съня...

.

Aucun commentaire:

Enregistrer un commentaire