подай ръка...

Животът виждаш в мен

когато заедно сме с теб.

Усещаш всяка моя клетка

как събуждаш за живот.

Усмивки носят се край нас

и вплитат ни в прегръдка.

Светът е по-добър от днес,

мечти, надежди са със нас

и по-усмихнат е денят.

Любовта ме ражда в ден

когато съм на дъното била.

Ти свидетелят си мой,

защо съмняваш се в това,

което пред погледа ти днес 

покълва и със цвят цъфти...

Подай ръка и моята вземи,

води ме ти напред, където 

свят за двама само има.

Свят, с усмивки и дъга,

с ухания и цвят любовен,

и щастие край нас извира,

и в здраве и любов огрени,

дните ни пред нас се вият...

Моля те, не питай вече

защо ми е да те обичам...

С прегръдка нежна поведи ме

в утрешния ден, мечтан от двама...

.