заскрежена роза...

Роза съм... заскрежена и сама,

сълзите, ледени кристали са,

пронизващи сърцето мое.

След топъл слънчев  ден,

в утрото слана попари мен

и пак въпросите напират,

а отговори няма и да има.

Зодията ми е непостоянна,

а твоята е устременост,

но настроенията твои

кажи какво променя ги

и как да ги разбирам вече.

Днес ме приласкаваш,

чувствам се принцесата до теб,

а утре студ ми пращаш,

ледът сърцето ми ранява.

Защо, защо се  случва тъй,

най-лесно е да се нараним,

нито ти го искаш, нито аз,

защо това се случва с нас?

Надявам се на полъх топъл

да размрази душата моя,

скована от сутрешния студ.

И пак с уханието мое

най-топли мигове да ти даря,

а аз край теб да разцъфтя

с усмивка и надежда във деня.

Прегърни ме...

Обичам те!

.