mercredi 1 décembre 2010

заскрежена роза...


Роза съм... заскрежена и сама,
сълзите, ледени кристали са,
пронизващи сърцето мое.
След топъл слънчев  ден,
в утрото слана попари мен
и пак въпросите напират,
а отговори няма и да има.
Зодията ми е непостоянна,
а твоята е устременост,
но настроенията твои
кажи какво променя ги
и как да ги разбирам вече.
Днес ме приласкаваш,
чувствам се принцесата до теб,
а утре студ ми пращаш,
ледът сърцето ми ранява.
Защо, защо се  случва тъй,
най-лесно е да се нараним,
нито ти го искаш, нито аз,
защо това се случва с нас?
Надявам се на полъх топъл
да размрази душата моя,
скована от сутрешния студ.
И пак с уханието мое
най-топли мигове да ти даря,
а аз край теб да разцъфтя
с усмивка и надежда във деня.

Прегърни ме...
Обичам те!

Aucun commentaire:

Enregistrer un commentaire