dimanche 5 septembre 2010

студено е...


















Сиво и студено е без теб
в ежедневието на деня...
И в опит да го променя,
в опит да зарадвам някой,
за кой ли път се провалих
и с мен е неуспехът пак...
Дете на лятото съм аз
и топлината най-ми тя приляга
когато липсва ми в деня,
животът, сякаш той ми бяга...
Макар далече да си ти,
гласът ти даде ми надежда,
сърцето ми усмихна пак
и стопли ме за нов живот...
Дължа ти много вече аз
а как да се отблагодаря не зная,
дали сърцето е на пътя прав
като те обича без да се замисля...

.

Aucun commentaire:

Enregistrer un commentaire