samedi 26 février 2011

самота...


Самотата, тя не пита
искам ли я или не...
Пристига нежелана
в мига, когато искам,
радост аз да споделя.
Всички са край  мен,
но никой ме не вижда,
а  който иска да ме види
в този ден е тъй далеч...
Вината може би е моя,
че не мога да приема
даденост да бъда за едни...
А там, където съм специална,
днес не мога аз да бъда...
Раздвоение в мене има,
между разум и сърце,
/лекарите дума друга имат/,
а искам да съм цяла,
съвършена и добра...
Не се съмнявам, знам,
сърцето мое не греши
и пътя  ще покаже
утре...може би...
.

Aucun commentaire:

Enregistrer un commentaire