В нощ безлунна, вече и безсънна,
сънят от клепките избяга като дим...
Повъртях се в несподелените завивки
и мислите ми полетяха пак навън...
Мислите са топли, най-различни
цветове си имат те във тази нощ.
Мисли, спомен мил от вчерашния ден,
мисли, светли са надежди за утро ново,
мисли, завихрени в кошмарна самота,
мисли, мисли, как ли да ги спра...
Безспирни са и литват във посоки
неочаквани, непредвидими кат' нощта,
която ме доведе тук, безсънна и сама,
копнееща за сън и малко топлина...
Утрото не е далеч, ще просветлее скоро,
с надежди се надявам да изгрее то...
.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire