безсънна е нощта...

Безсънна е нощта,

изпълнена със мисли

и мечти за топлина.

Спомени извиват се

и сънена усмивка

ме прегръща нежно.

Копнежът в сърцето,

отнася надалеч съня.

Утрото е вече близо,

просветлява се навън.

А мислите ми леки

били до преди миг, 

сега се лутат боси

в неизвестността

какво ли носи им

зората на денят...

Ръце протягам бавно,

в опит да задържа,

онова усещане за цяло,

което в мен се породи,

когато в мислите ми

усмивка ме прегърна.

Безсънна е нощта,

денят ще е обикновен,

без доза изненада.

Но какво пък, нека

има дни такива,

в които мислите си

да редя ще мога.

Но дали ще мога 

да ги подредя във ред?

Това кому е нужно,

редът не е за мен...

Дори по правилата

и нощта не е безсънна

като други нощи.

Защото си е моя,

цветна и различна,

дори в безсънността си...

.