Не понасям вече да съм аз сама.
Нужда имам и от нежност и опора...
Без посока търся се във моя ден,
подай ръка... и ме поведи напред.
Прегърни ме с топлината твоя
разтопи леда в сърцето мое.
Много искам, аз знам това,
но от надежда се нуждая днес,
а утре мога да я дам на теб,
и опората на женското ми рамо,
както обичта ми също е за теб.
Подай ръка...
виж, моята те чака...
.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire