искам...

Уловени мигове

Когато се събудя трудно

и сънища объркани тежат...

Когато искам да намеря

светлинка в денят напред...

Когато с болка от усилие

в ежедневието навлизам...

Когато смисъла не виждам

да правя каквото и да е...

Тогава искам да заспя

и да се събудя после...

Когато утрото е с песен

и със слънчев лъч огряно...

Искам в работа да се заровя

да забравя мислите си черни...

Но защо не става тъй

както много ми се иска?...

Защо ме  днес притиска

минало и бъдеще в едно?...

Аз искам днешния си ден,

на него да се радвам искам...

Да се усмихвам искам днес,

а не в утре-то незнайно...

Искам, искам, искам...

Толкова ли много искам?...

.

в нощ...

Крейзи фото

В нощ на люляци уханна

липсваш ми до болка ти...

И мечтата в мен се ражда,

с надежда смела се облича,

да бъда твоя в нощ такава,

нощ на люляци и на любов...

Знаеш ли, че в нощ такава 

любовта омайна е и е лилава?
И аз не знам, но искам да е...
С теб възможен всеки блян е... 
Искам го... поискай го и ти...

.

научава ли се...

Don't worry, be happy

Един живот ще стигне ли

да се научим да се обичаме?

В този живот ще се научим ли

да не се раняваме с любов?

Научава ли се любовта?

Математика ли е любовта,

защо все събираме  и вадим?

С умножението се справяме,

а от делението ни най-боли...

Казват, химия била е любовта...

Защо нетрайни са й 

съединенията любовни?

Защо все търсят

някаква си свобода?

Нима се учи любовта?

С какво привлича ни

и тайните й да разкрием

напираме през всеки ден?

Защо магията да развалим

все искаме и се опитваме?

Любовта най-чиста е магия,

за две сърца създадена омая...

Нима се учи любовта?

Може би се учи любовта,

но не от учебници дебели,

не и с формули безкрайни.

Любов се учи със сърцето

докоснало се с другото сърце...

Любов се учи с нежност

и прегръдка всеотдайна...

Любов се учи със доверие

и безкрайно себеотдаване...

Научава ли се любовта?...

.

на сълзи ухае

усмихни се:)

Стръкчетата момини сълзи

с ухания омайват всички...

А днес ухае на сълзи

в душата ми ранена...

От обич е ранена тя,

опитала се да усмихне

днес очите на любимия...

Днес разбра /за кой ли път/,

че другият да бъде сам

има нужда от това...

Днес разбра, че любовта

не е обсебване докрай...

Опита свободата да даде,

но дали успяла е не знам...

Сега душата ми се учи

да обича, без да мери обич...

Сега се учи на любов

и как да я дари се учи,

че да не тежи на другия...

Душата ми се учи да лети

с любов в сърцето мое

и вместо крило, ръка протяга -

второто крило й трябва...

за полета любовен...

за полета на цял един живот...

.

прегръдка...

малки неща

С цветно утро те прегръщам...

Слънчев лъч ти подарявам...

Усмихни се, протегни ръка,

и онзи, най - закачливия от всички,

той за теб е, носи ти и дар -

моята усмивка с обичта ми...

.

тези дни..

Don't worry, be happy

 

Тези дни си ти далече

и само в мислите си с мен…

Искам аз да ти разказвам

за всичко що се случва с мен,

дори сама говоря си на ум,

а после се усмихвам тихо…

И сякаш чувам твоя глас,

нашепва ми търпение да имам,

поемам си дълбоко дъх

и пак добра съм с другите…

Да те прегърна аз копнея,

в твоята прегръдка нежна

аз изцяло себе си намирам,

и сигурна съм и добра,

когато твоите ръце

за мен магия сътворяват... 

В тихата пролетна нощ

мечтите ми със сънищата

ще се сливат и разделят,

а в утрото не ще узная

до къде е сън сънуван,

до къде е блян мечтан...

А аз си те обичам...

и ще те обичам...

.

безсънно ми е...

My Worlds

Безсънно ми е някак,

не бързам към съня...

Нощта пред мен е

самотна и студена... 

След спомен мил

за утрото топло,

за нежност споделена,

сега боли от самота...

Когато всичко имам

и щастието било е с мен,

след туй е толкова студено

и непоносимо болно е

да ме боли от липсата...

Боли ме от въпроси - 

защо не мога да те имам

във всеки ден напред?

Защо не мога да съм твоя

във времето пред нас?

Граници не знаела е любовта...

Защо сега пред нас ги слага?

Защо е всичко толкоз трудно?

В сърцето мое всичко ясно е,

по-ясно никога не е било...

Безсънно ми е...

и не бързам към съня...

Отговорът на въпросите

не ще намеря в този час...

Спомен пак ще ме спаси

от студа на самотата...

Надежда ще ме топли,

че с утрото ще дойде

времето ни за прегръдки,

когато пак сме себе си

и най-щастливи ние...

.

прегръща ме...

Защо, какво и как

Прегръща ме нощта

с уханието на джанки,

с песента любовна

на скрито косче в клоните...

Прегръща ме нощта

с пролетния хлад,

със спомени от вчера

и с мечти за утре...

Прегръща ме нощта

и с тишина дарява,

за утрешния ден

ми топлината обещава... 

Прегръща ме нощта...
а аз за твоите прегръдки си мечтая...

.

нощни мисли...

Моите дни

Мислите ми нощни

боси се разхождат,

с пролетен повей

в танци се понасят...

Пролетта с ухание

сетивата ми омайва,

и в мен желание 

за споделеност има...

Далече в тази нощ си,

а мечтите съкровени

с надежди се целуват,

да сме в нощ такава

само ние двама...

Ще ме прегърнеш,

и с нежност поведеш

в пролетната нощ...

.

рисувай ми любов...

Don't worry, be happy

Нарисувай ми любов...
и аз със тебе ще рисувам...
Нашата любов е в цвят
преливащ от дъгата...
Рисувай ме добра,
а после прегърни ме...
синя нежност ми сложи
за блясъка в очите...
Слънчев цвят ми запази
за усмивки със лъчи,
и огненото не забравяй,
то е за устните горящи
от целувки страстни...
Нарисувай с тишина,
в твоята прегръдка
притихнала жена,
щастието в нея е,
и ненужни са й думите...
Нарисувай ми любов,
нашата любов рисувай...
Рисувай ме с искри в очите
рисувай щастието в мен
само ти го можеш
продължавай и...
рисувай мен...
Рисувай ми любов...

.

музика и мисли...

Музика и мисли...

и усещане за щастие,

което ме изпълва...

и липса на думите, 

които ми трябват...

а ти си знаеш, 

че обичам те безумно...

тази нощ гушни ме

в спомена за днес...

и усмихни се... на съня... 

в спомен ще се сгуша

и аз ще те мечтая...

с криле на пеперуди

при теб ще долетя,

над съня ти аз ще бдя...

с нежност те целувам

с обич те прегръщам...

а ти жена създаваш

с вълшебство от любов...

Лека нощ, обич моя!

.

душата ми е птица...

Don't worry, be happy

Душата ми е птица

и песен пее за любов...

Спомен ме усмихва

за косче в пролетната нощ...

Искам времето да спра,

а то с бяг ни подминава...

Вчера сякаш бе онази нощ,

а ето три години вече има...

Прекрасни три години

за жената в мен родена

и преродена от целувка

в онзи миг на среща нощна...

Прераждането със любов

ме прави силна и добра...

Да си мечтая тъй е лесно

за години - много пъти по три,

празник е и слънчев всеки ден

когато с теб е споделен...

В мене обич имам и за мен

и за теб във труден ден,

и сигурна съм, че е лесно

и възможно всичко в нас,

когато ти и аз сме ние,

и двама повече е от един...

Прегръдка приеми с любов,

за да  е хубав всеки ден нов...

.

в утрото...

Малка разходка в моя свят!!!

В утрото съм цветна.

изтъкана съм от цвят...

Спомен  топлина

с усмивките в очите 

си играе на дъга.

Нежността от спомен

се събуди с аромат 

на чай и ухание 

на утро свежо.

Надежди наредени

изпълват мене цяла

и усмивки се намесват

с цветност от дъга.

И знам, че чака ме

прекрасен ден...

.

дали ще те усмихна...

My Worlds

Дали ще те усмихна

ако ти разкажа пролет?...

Пролетта непостоянна е

като настроенията на жена.

Понякога е по-игрива

дори от най-палаво дете.

Пролетта се днес усмихва

и иска да усмихне теб.

Усмивка имам пролетна

с теб споделям я сега :) :) :)

.

сънят избяга от мен...

My Worlds

Когато сънят избяга от мен

мислите ми само твои са...

В тъмнина и самота

страхове от мене гоня

с омаята на спомените мили...

Преглъщам си сълзите

родили се от самотата...

Горчиви са и тъй горещи...

Но усмивката по-силна е,

че има ни и теб, и мен,

а утрото ще бъде скоро

слънчево и топло с теб...

Надежди да рисувам мога

с вяра и любов за теб и мен...

Надеждите ми цветни са

и слънчеви за утрешния ден...

Не зная пътя, карта нямам,

обичта ми е компас и карта...

Подай ръка и ми се довери...

Любовта е нашият живот...

.

знаеш...

Усмихни се :)

Знаеш, че те обичам,
а питаш защо...
Отговори сто ти дадох
във времето до тук,
днес една частица
от "защото" изредих...
До утре мога да изреждам,
но думите какво са,
когато само поглед
и прегръдка нежна
могат да ти кажат
хиляди неща...
Когато целувката
от страст родена
и сълзите в очите
от щастие извират -
думи няма за това,
което те ти казват...
Обичам те - две думи
недостатъчни са,
твърде бледи са
за чувствата у мен...
Други думи нямам,
другото го казвам
когато те прегръщам,
когато те целувам,
а ти изпиваш мен,
когато аз съм твоя,
а ти си само мой
и нищо друго няма...
Защото те обичам...
и не мога друго...

.

лека нощ, любов...

Усмихни се :)

Сега, с мислите за теб
отивам да се сгуша...
Само мисли имам аз сега
и спомени най-нежни,
за мигове прекрасни
в твоите прегръдки...
Обичам те, любими!

И сигурен бъди, 

в съня ми ще си ти!

Лека нощ, любов! 

.

мисля си...

Don't worry, be happy

Мисля си за теб...
Мисля си за щастието... 

Разбрах какво е щастие,
когато ти ми го дари за първи път
и ми даряваш всеки път, 

при всяка наша среща...
Мисля си за любовта... 

Разбрах какво любов е,
когато  теб обикнах...
Мисля си за спокойствието... 

Онова особено спокойствие,
когато с теб съм...
Мисля си за доверието... 

На теб се доверих
и всяка дума  истина е, 

която съм изрекла с теб...
Мисля си за сигурността... 

Онова усещане за защита и закрила,
които имам само с теб, до теб...
Мисля си...
И знам едно едничко нещо - ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те, 

тъй както никога и никого не съм обичала!
Защото знам - ТИ СИ МОЯТА ЛЮБОВ!

.

зелено-бели настроения...

My Worlds

С пролетния дъжд
сълзите пречистват...
До бяло чисто е
и зелената надежда
под качулка се усмихва...
В сълза се отразява
дъга от светлина
в зелено-бели настроения...

.

зимата си отива...

My Worlds

Зимата си отива...
Поогледай се и се усмихни
на слънчевия лъч,
който ти намига зад онези,
все още призрачни клони.
Скоро, много скоро
усмивката ти и слънчевия лъч
ще нарисуват дъгата цветна
на пролетни настроения,
ще събудят позаспалия копнеж,
копнеж за слънце и любов...
поизчисти праха от сърцето,
премети паяжините от душата,
посрещни слънцето в себе си.
Сега усмивката е друга, нали?
Прегърни я и не я изпускай.
Носи я в себе си, за да ти свети
по пътя ти напред към теб.
Най-труден е пътят ни навътре,
но е и пречистващ
и освобождаващ е духът ни,
когато се намираме...
Понякога намираме се ний на части
и трудното е да се съберем,
трудно е, но е възможно,
защото искаме си цялостта...
Защото цялостта ни най-приляга,
защото истински сме ний тогава.
И оназ усмивка дето пазим си,
дружката на пролетния лъч,
тя е нещото, което с нас е
и ще бъде винаги във нас...
Да й позволим да бъде!

Прегръдка нежна имам аз за теб...
твоя е, когато пожелаеш я...

.