безсънно ми е...

My Worlds

Безсънно ми е някак,

не бързам към съня...

Нощта пред мен е

самотна и студена... 

След спомен мил

за утрото топло,

за нежност споделена,

сега боли от самота...

Когато всичко имам

и щастието било е с мен,

след туй е толкова студено

и непоносимо болно е

да ме боли от липсата...

Боли ме от въпроси - 

защо не мога да те имам

във всеки ден напред?

Защо не мога да съм твоя

във времето пред нас?

Граници не знаела е любовта...

Защо сега пред нас ги слага?

Защо е всичко толкоз трудно?

В сърцето мое всичко ясно е,

по-ясно никога не е било...

Безсънно ми е...

и не бързам към съня...

Отговорът на въпросите

не ще намеря в този час...

Спомен пак ще ме спаси

от студа на самотата...

Надежда ще ме топли,

че с утрото ще дойде

времето ни за прегръдки,

когато пак сме себе си

и най-щастливи ние...

.