научава ли се...

Don't worry, be happy

Един живот ще стигне ли

да се научим да се обичаме?

В този живот ще се научим ли

да не се раняваме с любов?

Научава ли се любовта?

Математика ли е любовта,

защо все събираме  и вадим?

С умножението се справяме,

а от делението ни най-боли...

Казват, химия била е любовта...

Защо нетрайни са й 

съединенията любовни?

Защо все търсят

някаква си свобода?

Нима се учи любовта?

С какво привлича ни

и тайните й да разкрием

напираме през всеки ден?

Защо магията да развалим

все искаме и се опитваме?

Любовта най-чиста е магия,

за две сърца създадена омая...

Нима се учи любовта?

Може би се учи любовта,

но не от учебници дебели,

не и с формули безкрайни.

Любов се учи със сърцето

докоснало се с другото сърце...

Любов се учи с нежност

и прегръдка всеотдайна...

Любов се учи със доверие

и безкрайно себеотдаване...

Научава ли се любовта?...

.

на сълзи ухае

усмихни се:)

Стръкчетата момини сълзи

с ухания омайват всички...

А днес ухае на сълзи

в душата ми ранена...

От обич е ранена тя,

опитала се да усмихне

днес очите на любимия...

Днес разбра /за кой ли път/,

че другият да бъде сам

има нужда от това...

Днес разбра, че любовта

не е обсебване докрай...

Опита свободата да даде,

но дали успяла е не знам...

Сега душата ми се учи

да обича, без да мери обич...

Сега се учи на любов

и как да я дари се учи,

че да не тежи на другия...

Душата ми се учи да лети

с любов в сърцето мое

и вместо крило, ръка протяга -

второто крило й трябва...

за полета любовен...

за полета на цял един живот...

.

прегръдка...

малки неща

С цветно утро те прегръщам...

Слънчев лъч ти подарявам...

Усмихни се, протегни ръка,

и онзи, най - закачливия от всички,

той за теб е, носи ти и дар -

моята усмивка с обичта ми...

.

тези дни..

Don't worry, be happy

 

Тези дни си ти далече

и само в мислите си с мен…

Искам аз да ти разказвам

за всичко що се случва с мен,

дори сама говоря си на ум,

а после се усмихвам тихо…

И сякаш чувам твоя глас,

нашепва ми търпение да имам,

поемам си дълбоко дъх

и пак добра съм с другите…

Да те прегърна аз копнея,

в твоята прегръдка нежна

аз изцяло себе си намирам,

и сигурна съм и добра,

когато твоите ръце

за мен магия сътворяват... 

В тихата пролетна нощ

мечтите ми със сънищата

ще се сливат и разделят,

а в утрото не ще узная

до къде е сън сънуван,

до къде е блян мечтан...

А аз си те обичам...

и ще те обичам...

.

безсънно ми е...

My Worlds

Безсънно ми е някак,

не бързам към съня...

Нощта пред мен е

самотна и студена... 

След спомен мил

за утрото топло,

за нежност споделена,

сега боли от самота...

Когато всичко имам

и щастието било е с мен,

след туй е толкова студено

и непоносимо болно е

да ме боли от липсата...

Боли ме от въпроси - 

защо не мога да те имам

във всеки ден напред?

Защо не мога да съм твоя

във времето пред нас?

Граници не знаела е любовта...

Защо сега пред нас ги слага?

Защо е всичко толкоз трудно?

В сърцето мое всичко ясно е,

по-ясно никога не е било...

Безсънно ми е...

и не бързам към съня...

Отговорът на въпросите

не ще намеря в този час...

Спомен пак ще ме спаси

от студа на самотата...

Надежда ще ме топли,

че с утрото ще дойде

времето ни за прегръдки,

когато пак сме себе си

и най-щастливи ние...

.

прегръща ме...

Защо, какво и как

Прегръща ме нощта

с уханието на джанки,

с песента любовна

на скрито косче в клоните...

Прегръща ме нощта

с пролетния хлад,

със спомени от вчера

и с мечти за утре...

Прегръща ме нощта

и с тишина дарява,

за утрешния ден

ми топлината обещава... 

Прегръща ме нощта...
а аз за твоите прегръдки си мечтая...

.