искам...

Уловени мигове

Когато се събудя трудно

и сънища объркани тежат...

Когато искам да намеря

светлинка в денят напред...

Когато с болка от усилие

в ежедневието навлизам...

Когато смисъла не виждам

да правя каквото и да е...

Тогава искам да заспя

и да се събудя после...

Когато утрото е с песен

и със слънчев лъч огряно...

Искам в работа да се заровя

да забравя мислите си черни...

Но защо не става тъй

както много ми се иска?...

Защо ме  днес притиска

минало и бъдеще в едно?...

Аз искам днешния си ден,

на него да се радвам искам...

Да се усмихвам искам днес,

а не в утре-то незнайно...

Искам, искам, искам...

Толкова ли много искам?...

.

в нощ...

Крейзи фото

В нощ на люляци уханна

липсваш ми до болка ти...

И мечтата в мен се ражда,

с надежда смела се облича,

да бъда твоя в нощ такава,

нощ на люляци и на любов...

Знаеш ли, че в нощ такава 

любовта омайна е и е лилава?
И аз не знам, но искам да е...
С теб възможен всеки блян е... 
Искам го... поискай го и ти...

.

научава ли се...

Don't worry, be happy

Един живот ще стигне ли

да се научим да се обичаме?

В този живот ще се научим ли

да не се раняваме с любов?

Научава ли се любовта?

Математика ли е любовта,

защо все събираме  и вадим?

С умножението се справяме,

а от делението ни най-боли...

Казват, химия била е любовта...

Защо нетрайни са й 

съединенията любовни?

Защо все търсят

някаква си свобода?

Нима се учи любовта?

С какво привлича ни

и тайните й да разкрием

напираме през всеки ден?

Защо магията да развалим

все искаме и се опитваме?

Любовта най-чиста е магия,

за две сърца създадена омая...

Нима се учи любовта?

Може би се учи любовта,

но не от учебници дебели,

не и с формули безкрайни.

Любов се учи със сърцето

докоснало се с другото сърце...

Любов се учи с нежност

и прегръдка всеотдайна...

Любов се учи със доверие

и безкрайно себеотдаване...

Научава ли се любовта?...

.

на сълзи ухае

усмихни се:)

Стръкчетата момини сълзи

с ухания омайват всички...

А днес ухае на сълзи

в душата ми ранена...

От обич е ранена тя,

опитала се да усмихне

днес очите на любимия...

Днес разбра /за кой ли път/,

че другият да бъде сам

има нужда от това...

Днес разбра, че любовта

не е обсебване докрай...

Опита свободата да даде,

но дали успяла е не знам...

Сега душата ми се учи

да обича, без да мери обич...

Сега се учи на любов

и как да я дари се учи,

че да не тежи на другия...

Душата ми се учи да лети

с любов в сърцето мое

и вместо крило, ръка протяга -

второто крило й трябва...

за полета любовен...

за полета на цял един живот...

.

прегръдка...

малки неща

С цветно утро те прегръщам...

Слънчев лъч ти подарявам...

Усмихни се, протегни ръка,

и онзи, най - закачливия от всички,

той за теб е, носи ти и дар -

моята усмивка с обичта ми...

.

тези дни..

Don't worry, be happy

 

Тези дни си ти далече

и само в мислите си с мен…

Искам аз да ти разказвам

за всичко що се случва с мен,

дори сама говоря си на ум,

а после се усмихвам тихо…

И сякаш чувам твоя глас,

нашепва ми търпение да имам,

поемам си дълбоко дъх

и пак добра съм с другите…

Да те прегърна аз копнея,

в твоята прегръдка нежна

аз изцяло себе си намирам,

и сигурна съм и добра,

когато твоите ръце

за мен магия сътворяват... 

В тихата пролетна нощ

мечтите ми със сънищата

ще се сливат и разделят,

а в утрото не ще узная

до къде е сън сънуван,

до къде е блян мечтан...

А аз си те обичам...

и ще те обичам...

.

безсънно ми е...

My Worlds

Безсънно ми е някак,

не бързам към съня...

Нощта пред мен е

самотна и студена... 

След спомен мил

за утрото топло,

за нежност споделена,

сега боли от самота...

Когато всичко имам

и щастието било е с мен,

след туй е толкова студено

и непоносимо болно е

да ме боли от липсата...

Боли ме от въпроси - 

защо не мога да те имам

във всеки ден напред?

Защо не мога да съм твоя

във времето пред нас?

Граници не знаела е любовта...

Защо сега пред нас ги слага?

Защо е всичко толкоз трудно?

В сърцето мое всичко ясно е,

по-ясно никога не е било...

Безсънно ми е...

и не бързам към съня...

Отговорът на въпросите

не ще намеря в този час...

Спомен пак ще ме спаси

от студа на самотата...

Надежда ще ме топли,

че с утрото ще дойде

времето ни за прегръдки,

когато пак сме себе си

и най-щастливи ние...

.

прегръща ме...

Защо, какво и как

Прегръща ме нощта

с уханието на джанки,

с песента любовна

на скрито косче в клоните...

Прегръща ме нощта

с пролетния хлад,

със спомени от вчера

и с мечти за утре...

Прегръща ме нощта

и с тишина дарява,

за утрешния ден

ми топлината обещава... 

Прегръща ме нощта...
а аз за твоите прегръдки си мечтая...

.

нощни мисли...

Моите дни

Мислите ми нощни

боси се разхождат,

с пролетен повей

в танци се понасят...

Пролетта с ухание

сетивата ми омайва,

и в мен желание 

за споделеност има...

Далече в тази нощ си,

а мечтите съкровени

с надежди се целуват,

да сме в нощ такава

само ние двама...

Ще ме прегърнеш,

и с нежност поведеш

в пролетната нощ...

.

рисувай ми любов...

Don't worry, be happy

Нарисувай ми любов...
и аз със тебе ще рисувам...
Нашата любов е в цвят
преливащ от дъгата...
Рисувай ме добра,
а после прегърни ме...
синя нежност ми сложи
за блясъка в очите...
Слънчев цвят ми запази
за усмивки със лъчи,
и огненото не забравяй,
то е за устните горящи
от целувки страстни...
Нарисувай с тишина,
в твоята прегръдка
притихнала жена,
щастието в нея е,
и ненужни са й думите...
Нарисувай ми любов,
нашата любов рисувай...
Рисувай ме с искри в очите
рисувай щастието в мен
само ти го можеш
продължавай и...
рисувай мен...
Рисувай ми любов...

.

музика и мисли...

Музика и мисли...

и усещане за щастие,

което ме изпълва...

и липса на думите, 

които ми трябват...

а ти си знаеш, 

че обичам те безумно...

тази нощ гушни ме

в спомена за днес...

и усмихни се... на съня... 

в спомен ще се сгуша

и аз ще те мечтая...

с криле на пеперуди

при теб ще долетя,

над съня ти аз ще бдя...

с нежност те целувам

с обич те прегръщам...

а ти жена създаваш

с вълшебство от любов...

Лека нощ, обич моя!

.

душата ми е птица...

Don't worry, be happy

Душата ми е птица

и песен пее за любов...

Спомен ме усмихва

за косче в пролетната нощ...

Искам времето да спра,

а то с бяг ни подминава...

Вчера сякаш бе онази нощ,

а ето три години вече има...

Прекрасни три години

за жената в мен родена

и преродена от целувка

в онзи миг на среща нощна...

Прераждането със любов

ме прави силна и добра...

Да си мечтая тъй е лесно

за години - много пъти по три,

празник е и слънчев всеки ден

когато с теб е споделен...

В мене обич имам и за мен

и за теб във труден ден,

и сигурна съм, че е лесно

и възможно всичко в нас,

когато ти и аз сме ние,

и двама повече е от един...

Прегръдка приеми с любов,

за да  е хубав всеки ден нов...

.

в утрото...

Малка разходка в моя свят!!!

В утрото съм цветна.

изтъкана съм от цвят...

Спомен  топлина

с усмивките в очите 

си играе на дъга.

Нежността от спомен

се събуди с аромат 

на чай и ухание 

на утро свежо.

Надежди наредени

изпълват мене цяла

и усмивки се намесват

с цветност от дъга.

И знам, че чака ме

прекрасен ден...

.

дали ще те усмихна...

My Worlds

Дали ще те усмихна

ако ти разкажа пролет?...

Пролетта непостоянна е

като настроенията на жена.

Понякога е по-игрива

дори от най-палаво дете.

Пролетта се днес усмихва

и иска да усмихне теб.

Усмивка имам пролетна

с теб споделям я сега :) :) :)

.

сънят избяга от мен...

My Worlds

Когато сънят избяга от мен

мислите ми само твои са...

В тъмнина и самота

страхове от мене гоня

с омаята на спомените мили...

Преглъщам си сълзите

родили се от самотата...

Горчиви са и тъй горещи...

Но усмивката по-силна е,

че има ни и теб, и мен,

а утрото ще бъде скоро

слънчево и топло с теб...

Надежди да рисувам мога

с вяра и любов за теб и мен...

Надеждите ми цветни са

и слънчеви за утрешния ден...

Не зная пътя, карта нямам,

обичта ми е компас и карта...

Подай ръка и ми се довери...

Любовта е нашият живот...

.

знаеш...

Усмихни се :)

Знаеш, че те обичам,
а питаш защо...
Отговори сто ти дадох
във времето до тук,
днес една частица
от "защото" изредих...
До утре мога да изреждам,
но думите какво са,
когато само поглед
и прегръдка нежна
могат да ти кажат
хиляди неща...
Когато целувката
от страст родена
и сълзите в очите
от щастие извират -
думи няма за това,
което те ти казват...
Обичам те - две думи
недостатъчни са,
твърде бледи са
за чувствата у мен...
Други думи нямам,
другото го казвам
когато те прегръщам,
когато те целувам,
а ти изпиваш мен,
когато аз съм твоя,
а ти си само мой
и нищо друго няма...
Защото те обичам...
и не мога друго...

.

лека нощ, любов...

Усмихни се :)

Сега, с мислите за теб
отивам да се сгуша...
Само мисли имам аз сега
и спомени най-нежни,
за мигове прекрасни
в твоите прегръдки...
Обичам те, любими!

И сигурен бъди, 

в съня ми ще си ти!

Лека нощ, любов! 

.

мисля си...

Don't worry, be happy

Мисля си за теб...
Мисля си за щастието... 

Разбрах какво е щастие,
когато ти ми го дари за първи път
и ми даряваш всеки път, 

при всяка наша среща...
Мисля си за любовта... 

Разбрах какво любов е,
когато  теб обикнах...
Мисля си за спокойствието... 

Онова особено спокойствие,
когато с теб съм...
Мисля си за доверието... 

На теб се доверих
и всяка дума  истина е, 

която съм изрекла с теб...
Мисля си за сигурността... 

Онова усещане за защита и закрила,
които имам само с теб, до теб...
Мисля си...
И знам едно едничко нещо - ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те, 

тъй както никога и никого не съм обичала!
Защото знам - ТИ СИ МОЯТА ЛЮБОВ!

.

зелено-бели настроения...

My Worlds

С пролетния дъжд
сълзите пречистват...
До бяло чисто е
и зелената надежда
под качулка се усмихва...
В сълза се отразява
дъга от светлина
в зелено-бели настроения...

.

зимата си отива...

My Worlds

Зимата си отива...
Поогледай се и се усмихни
на слънчевия лъч,
който ти намига зад онези,
все още призрачни клони.
Скоро, много скоро
усмивката ти и слънчевия лъч
ще нарисуват дъгата цветна
на пролетни настроения,
ще събудят позаспалия копнеж,
копнеж за слънце и любов...
поизчисти праха от сърцето,
премети паяжините от душата,
посрещни слънцето в себе си.
Сега усмивката е друга, нали?
Прегърни я и не я изпускай.
Носи я в себе си, за да ти свети
по пътя ти напред към теб.
Най-труден е пътят ни навътре,
но е и пречистващ
и освобождаващ е духът ни,
когато се намираме...
Понякога намираме се ний на части
и трудното е да се съберем,
трудно е, но е възможно,
защото искаме си цялостта...
Защото цялостта ни най-приляга,
защото истински сме ний тогава.
И оназ усмивка дето пазим си,
дружката на пролетния лъч,
тя е нещото, което с нас е
и ще бъде винаги във нас...
Да й позволим да бъде!

Прегръдка нежна имам аз за теб...
твоя е, когато пожелаеш я...

.

да ти кажа...

My Worlds

Да ти кажа колко те обичам... не успявам...
Да ти покажа... все опитвам...
Да го чувствам... пълно е сърцето с обич...
Обичта за теб е в мен...
Обичта ми... чувстваш я и ти...
Не се плаши от нея... само си вземи...
Взимай си със шепи непрестанно.
Няма да се свърши... обичта е извор,
който ти откри и съживи...

.

добро утро...

My Worlds

Любовта е всичко,
което имам днес
което ме усмихва,
което ме зарежда,
с което аз живея...
Тази обич в мен
ти ми подаряваш,
ти ме вдъхновяваш...
Тази обич искам
все напред да бъде,
с теб да я споделям,
с теб да я живея...

Добро утро, обич моя!

.

по много...

Don't worry, be happy

Когато споделено е едно

със сигурност се случват

повече от две, дори и три...

Прекрасно е, когато може

хубавото да се умножи...

по много...

.

днес мечтая си...

Don't worry, be happy

Днес мечтая си...

топъл чай да пия,

с усмивка от сърце,

в прегръдка нежна...

Студено е навън,

но не се предавам,

слънце ще намеря

и ще си го подаря,

а после ще успея

с друг да  разделя,

а слънчевият дар

двоен ще се случи...

.

боли от бяло...

Don't worry, be happy

Боли от бяло...

Боли от зима...

Боли от самота...

Боли от мен...

Боля от себе си дори,

когато празното е бяло,

а бялото от студ се свива

и боли, боли, боли...

.

ветрове...

Don't worry, be happy

Днес пусто в мен е,

и в душата уморена

ветровете побелели 

от самота се гонят... 

.

усмихвам се...

365 дни на 30 + ? :)

В уюта на следобед зимен,

с ухание на мащерка от чая,

с целувки нежни ме омая,

събуди страст таена  в мен...

Денят е нов и се усмихвам,

със всеки следобеден спомен... 

Дали и днес ще се повтори...

Да, винаги когато съм със теб

със спомени усмихнати

изпращаш ме далеч от теб...

 .

нека...

Don't worry, be happy

Нека зима е навън,

усмивки топлят ме

и слънце грее в мен...

Вятър ме пронизва,

но не усещам него.

Полъхът на пролет

мен привлича ме,

крачки не броя,

те при тебе водят ме...

Топлината в зимен ден

намирам аз при теб

и всеки миг е радост,

в душата ми е песен,

щом сърцето ми е с теб...

И да те обичам само -

това на мен ми стига

и друго ми не трябва...

Обичам те, любов!

.

студ и топлина

Don't worry, be happy

Светът край нас е в бяло

и студ отвсякъде навява.

С цвете разцъфтяло

усмивка се предава

и търся топлината

на любимия в гласа.

Километри ни делят

а студът ги умножава,

душата ми в копнеж е

и за него си мечтае...

Мечта от студ се не бои

и силна е когато търси

онова прекрасно място,

мястото без студ за нас...

Ще се слеят мечта и сън,

с магия утрото да срещна

и с надежда във сърцето

ще бъда силна през денят...

Надежда... за среща топла,

където се прелива неусетно

границата на деня с нощта...

.

луда от любов

Don't worry, be happy

Ако няма те до мен,

тя, лудостта е с мен,

сълзите се стичат,

изгарят ме отвътре,

да си намеря място

сили не намирам,

всяка мисъл с теб е

и искрица светлинка е,

студът е вътре в мен

и душата е от скреж,

а минусите зимни

тялото ми не усеща.

Прегръдката ти нежна,

само тя успява, леда 

на душата да стопи,

целувките горещи

сълзите ми пият,

и слънцето изгрява

при залез на деня.

Светлина си за душата,

топлина за тяло жадно,

и живот си за жената, 

луда от любов по теб!

.

извор...

My Worlds...

Преродена се почувствах

и изпълнена с живот.

Да съм щастлива пожелах

във всеки миг напред,

животът що е отредил

за мен и моята любов.

Любовта е извор в мен

и жаждата да утолиш

с нежността ми можеш,

и с надеждата за утре

можеш да се ти опиеш...

Изворът е непресъхващ,

като любовта ми...

Пий от любовта ми,

опивай се от обичта ми

и повярвай, че възможно е

що мечтите  си мечтаят...

.

днес усмихвам се...

Малка разходка в моя свят!!!

Днес усмихвам се...

От сълзите си бисери събрах

нанизах си огърлица богата.

Всяка капчица дъга е

и е цветен свят за двама.

Днес усмихвам се...

Тъга в сърцето няма

щом оглеждам се

в очите твои мили

и усмивка виждам там.

Днес усмихвам се...

Албена свят вълшебен ни разкрива...

тъга...

снимката

Тъга се настани привечер

в сърцето неспокойно.

Сред мислите разумни -

причините са несериозни.

Да му обясня не мога - 

то тъгува и не чува.

Сърце от разум не разбира,

то с чувствата се заиграва

и на тях само има вяра.

Сърцето пълно  е със обич,

и всичко що различно е -

с болка и тъга пронизва го. 

Но спри сърце тъгата, 

за кратък миг си помисли,

спомени от скоро ти върни,

и успокой душата твоя.

В живота има и тъга,

за да познаеш радостта.

Аз знам, че не забравяш

миговете цветни от дъгата.

Усмихни се ти, сърце,

и не забравяй вече,

че усмивка ти прилича

и тогава тя привлича 

най-цветната дъга

и щастие при тебе тича.

.

обичам те...

My Worlds

В зимен ден, обикновен,

слънцето изгря за мен.

Съдбата се усмихна

и на среща ме допусна.

В прегръдки нежни

забравих си сълзите.

Жена щастлива съм

и най-истинска така съм.

Силно ме привличаш,
напълно ме обсебваш,
щастието с теб намирам,
до тебе да остана искам.
В зимна нощ студена,
спомен ще ме топли.
Спомен за ръцете силни,
и за устните горещи.
Споменът за нежни ласки
и за палавите страсти.

Обичам те и...

пак ще те обичам...

.

боли...

снимката

Боли... боли... боли...

Боли от откази...

боли от безразличие...

боли от пропуснати възможности...

боли ме...

боли ме от безсилие...

Безсилна съм да променя...

Безсилна съм да се усмихна...

Сълзи се стичат,

изгарят ме до празно...

Да видя смисъла не мога...

Защо така се случи...

Защо така боли от любовта...

Боли мееееееееее...

.

граница...

Don't worry, be happy

На граница съм...

умора в мен съм приютила,

а сърцето ми за действия копнее...

С усмивка кипря се пред огледало,

а душата с огън от сълзи се грее...

Във властта на зимата съм вън,

а същността ми пролетта жадува...

Искам...

да се събудя от кошмарен сън,

утрото със слънце да посрещна,

животът в мен отново да кипи,

а същността ми да е радостта...

Искам...

да прегърна любовта си днес,

с нежността си да ме съживи,

и да остана в таз прегръдка,

в тишина и сигурност за векове...

Искам...

На граница съм...

.

искам

Don't worry, be happy

Като цвете искам да съм...

Да събудя се напролет,

от песента на косчето,

от слънчев лъч затоплена.
.

В дъждовен  зимен ден

една прегръдка стопли ме,

живота в мене пак събуди

и чудеса да сътворя аз мога

щом опората усещам...

Любовта криле ми дава,

но защо не вярваш в нея?

Защо наричаш я ненужна?

Нима в живота нужно е

всичко в дните що го правим?

Любовта не иска много...

просто приеми я...

Приеми я със прегръдка,

в денят усмивка ще изгрее,

проблемите ще си отидат,

решението лесно ще се види.

Повярвай в себе си,

повярвай в мене,

повярвай в любовта,

и бъди готов за чудесата!
.

Дарявам ти любов!

Просто... приеми я...

.