болка и надежда...

До болка липсваш ми

в дните ни последни...

Празници сега са,

а в мене тъй е празно...

В мислите ми ти си,

щом денят навън е.

В сънищата идваш,

с мрака на нощта...

Дните ги броя през час,

които ни разделят нас...

Уж са преброени те,

но толкова безкрайни...
....

Ще отпия глътка вино

в онзи час, дванайсти...

Не ще си тялом ти до мен,

но в сърцето мое ти си...

Ще се усмихна тихо,

сълза ще блесне в очите,

тъмнината ще я скрие,

с надежда ще я замени...

С надежда много скоро

в погледа ти да се видя...

Да ме прегърнеш нежно,

да се сгуша тихо в теб

и пак да се усетя твоя,

и с любов да те опия...

За острова далечен,

с теб да помечтаем,

за мястото без студ

и само двама да сме...

Защото те обичам...

.