До болка липсваш ми
в дните ни последни...
Празници сега са,
а в мене тъй е празно...
В мислите ми ти си,
щом денят навън е.
В сънищата идваш,
с мрака на нощта...
Дните ги броя през час,
които ни разделят нас...
Уж са преброени те,
но толкова безкрайни...
....
....
Ще отпия глътка вино
в онзи час, дванайсти...
Не ще си тялом ти до мен,
но в сърцето мое ти си...
Ще се усмихна тихо,
сълза ще блесне в очите,
тъмнината ще я скрие,
с надежда ще я замени...
С надежда много скоро
в погледа ти да се видя...
Да ме прегърнеш нежно,
да се сгуша тихо в теб
и пак да се усетя твоя,
и с любов да те опия...
За острова далечен,
с теб да помечтаем,
за мястото без студ
и само двама да сме...
Защото те обичам...
.