зелено-бели настроения...

My Worlds

С пролетния дъжд
сълзите пречистват...
До бяло чисто е
и зелената надежда
под качулка се усмихва...
В сълза се отразява
дъга от светлина
в зелено-бели настроения...

.

зимата си отива...

My Worlds

Зимата си отива...
Поогледай се и се усмихни
на слънчевия лъч,
който ти намига зад онези,
все още призрачни клони.
Скоро, много скоро
усмивката ти и слънчевия лъч
ще нарисуват дъгата цветна
на пролетни настроения,
ще събудят позаспалия копнеж,
копнеж за слънце и любов...
поизчисти праха от сърцето,
премети паяжините от душата,
посрещни слънцето в себе си.
Сега усмивката е друга, нали?
Прегърни я и не я изпускай.
Носи я в себе си, за да ти свети
по пътя ти напред към теб.
Най-труден е пътят ни навътре,
но е и пречистващ
и освобождаващ е духът ни,
когато се намираме...
Понякога намираме се ний на части
и трудното е да се съберем,
трудно е, но е възможно,
защото искаме си цялостта...
Защото цялостта ни най-приляга,
защото истински сме ний тогава.
И оназ усмивка дето пазим си,
дружката на пролетния лъч,
тя е нещото, което с нас е
и ще бъде винаги във нас...
Да й позволим да бъде!

Прегръдка нежна имам аз за теб...
твоя е, когато пожелаеш я...

.

да ти кажа...

My Worlds

Да ти кажа колко те обичам... не успявам...
Да ти покажа... все опитвам...
Да го чувствам... пълно е сърцето с обич...
Обичта за теб е в мен...
Обичта ми... чувстваш я и ти...
Не се плаши от нея... само си вземи...
Взимай си със шепи непрестанно.
Няма да се свърши... обичта е извор,
който ти откри и съживи...

.

добро утро...

My Worlds

Любовта е всичко,
което имам днес
което ме усмихва,
което ме зарежда,
с което аз живея...
Тази обич в мен
ти ми подаряваш,
ти ме вдъхновяваш...
Тази обич искам
все напред да бъде,
с теб да я споделям,
с теб да я живея...

Добро утро, обич моя!

.

по много...

Don't worry, be happy

Когато споделено е едно

със сигурност се случват

повече от две, дори и три...

Прекрасно е, когато може

хубавото да се умножи...

по много...

.

днес мечтая си...

Don't worry, be happy

Днес мечтая си...

топъл чай да пия,

с усмивка от сърце,

в прегръдка нежна...

Студено е навън,

но не се предавам,

слънце ще намеря

и ще си го подаря,

а после ще успея

с друг да  разделя,

а слънчевият дар

двоен ще се случи...

.

боли от бяло...

Don't worry, be happy

Боли от бяло...

Боли от зима...

Боли от самота...

Боли от мен...

Боля от себе си дори,

когато празното е бяло,

а бялото от студ се свива

и боли, боли, боли...

.

ветрове...

Don't worry, be happy

Днес пусто в мен е,

и в душата уморена

ветровете побелели 

от самота се гонят... 

.

усмихвам се...

365 дни на 30 + ? :)

В уюта на следобед зимен,

с ухание на мащерка от чая,

с целувки нежни ме омая,

събуди страст таена  в мен...

Денят е нов и се усмихвам,

със всеки следобеден спомен... 

Дали и днес ще се повтори...

Да, винаги когато съм със теб

със спомени усмихнати

изпращаш ме далеч от теб...

 .

нека...

Don't worry, be happy

Нека зима е навън,

усмивки топлят ме

и слънце грее в мен...

Вятър ме пронизва,

но не усещам него.

Полъхът на пролет

мен привлича ме,

крачки не броя,

те при тебе водят ме...

Топлината в зимен ден

намирам аз при теб

и всеки миг е радост,

в душата ми е песен,

щом сърцето ми е с теб...

И да те обичам само -

това на мен ми стига

и друго ми не трябва...

Обичам те, любов!

.